Интересувате ли се каква е таксата за предсрочно погасяване на ипотечен кредит?
Тази публикация има за цел да представи всичко, което трябва да знае човек при частичното предсрочно погасяване на кредити.
Ако човек е успял да задели известна сума пари, то, може би, се двоуми дали да не погаси с тях част от дълговете си към кредиторите. В такива случаи човек се колебае дали да го стори, да остави парите на сметка в банка или да ги инвестира в нещо доходоносно. Този избор е добре да се основава на някои икономически разчети, твърдят финансистите. Тази статия ще се опита да представи правилните стъпки в този аспект.
Съществуват следните съществени въпроси:
1. Когато се погасява част от главницата по един заем, непременно се премахват сумите на споразумените лихви, застраховки, комисионни и такси, начислени върху този размер за оставащия период на издължаване по кредита.
2. При потребителските заеми по ЗПК банките и кредитните компании вече нямат право да начисляват такса предсрочно погасяване, само ако човек е в срок с плаващ лихвен процент. Ако по времето на предсрочно погасяване по своето споразумение за кредит, лихвеният процент е непроменлив, то банката има право да вземе такъв вид такса и е логично да го направи. При ипотечните заеми банката може да начислява таксата през първата календарна година от погасителния период, без значение от това каква е лихвата.
При ипотечните кредити банката има право да удържа такава такса през първите 12 месеца от срока на кредита, независимо от вида на лихвения процент.
– По голямата част от заемодателите дават възможност на гражданите сами да решат как да се предоговори начина по който да се изплати остатъка след частичното предсрочно издължаване. Потребителите могат да избират между това да запазят периода или вноската. Възможно е и да е посочена в споразумението само едната опция по подразбиране и в случай, че човек избере другия – банката си удържа такса за предоговарянето на това условие.
– По силата на закона кредитодателите не могат да не приемат заявките на своите клиенти за предсрочно връщане на задълженията, без значение какъв е размера, който човек желае да внесе. Това, обаче, става след изрична молба.
Например, ако човек има заем от 70 хил. лв. с двадесетгодишен погасителен период с 6% лихва и внася всеки месец по 500 лв. След тригодишен срок, в случай, че условията по лихвения процент са същите, по главницата на заема човекът ще има да плаща 64 хил. лв., както и лихви, които трябва да плати – 38 300 лв. Това означава, че той има 20 хил. лв. свободни финансови средства, което е около 30% от парите, които дължи.
Първи случай: Човек може да погаси частично задължението си и да запази периода, за който се е споразумял. По този начин за следващите 17 год. ще плаща с 30% по-ниски месечни вноски, тоест по 345 лв. и ще икономиса 30% от лихвите, които дължи и така ще плати на банката 26 300 лв., а не очакваните 38 300 лв. Той може да внесе в депозит с 3% лихва парите, които се получават като разлика, а след 17 год. те ще са станали вече 42 хил. лв. поради капитализацията на лихвата. 10 хил. лв. от тях ще бъдат доход от лихва. В другия случай, ако човекът избере да намали лихвите заема, с получените лихви по депозита крайната цена на кредита ще поевтинее до 16 200 лв., което е 42% от очакваната сума.
Втори случай:Човек може да избере да погаси частично заема си, като запази сумата на месечните си вноски от 500 лв. и така оставащия период намалява на 10 год. По този начин, човек може да икономиса от лихвите 63% от описаните в споразумението с кредитора. Така той ще плати не 38 300 лв., а вече 14 000 лв. така той ще задели два пъти повече средства в сравнение с Първи случай.
Такса предсрочно погасяване на ипотечен кредит