Кредит срещу банкова гаранция
Банковата гаранция е специфичен вид персонално кредитно обезпечение. Кредитните обезпечения в най-широк смисъл (персонални и вещоправни) са произлезли във връзка с едни от най-старите банкови операции – ломбардните кредити. Те са възникнали в северната област на Италия, наречена Ломбардия в края на XII XIII век, когато билотбелязан разцвет на банковото дело и кредитните операции в резултат от общия стопански и културен подем на Италианския ренесанс, Ломбардните банкови операции, съчетавали договора за заем с лихва с договора за залог на ценности (злато, скъпоценни камъни и пр.) и стоки, които били собственик на длъжника. Посленият оставял в залог в полза на кредитора своите вещи, като гаранция,че ще върне предоставяната му сума с дължимата лихва.
Постепенно залогът на движими телесни вещи (стоки и ценности) бил изместен от залога на ценнни книги (соково-разпоредителни документи: коносаент, търговски фактури и пр.), които материализирали правото на страните по договора и били по-удобни за съхранение
– Старата българска правна книжнина познава ломбардните банкови сделки под наименованието същински варантен кредит, квалифициран в отделна група поради необходимостта от наличието на т. нар. варант или гаранция, обезпечение. В периода между двате световни войни у нас е билвсе още по-разпространен примитивният вариант на кредитране срещу залог на реални стоки.
Например, Българската Земеделска Банка е отпускала варантен кредит на тютюнопроизводителите срещу самия тютюн като владелческите права на залогопремателя са се упражнявали от държавните данъчни органи.
Кредит срещу банкова гаранция
Кредит до 300 лв.