Кредитът срещу ипотека е специфичен кредитен продукт, във връзка с който съществуват много митове. В тази публикация ще разгледаме две от основните заблуди, които се разпространяват във връзка с ипотечните кредити.
1. Лихвата по един ипотечния заем представлява неговата цена.
Невярно. По принцип, лихвеният процент се приема, че е основен разход, но не и единствения фактор, който се включва в крайната цена на ипотечния заем. В крайната стойност на кредита се включва сбора от таксите, комисионните, дебитни карти и застраховките. Тези такси и комисионни се отнасят до услугите, които кредитодателя прилага по отношение на кредита, а именно таксите, свързани с подаденото заявление за кандидатстване, управлението на кредита и пр.
Когато човек реши да тегли ипотечен заем трябва задължително предварително да се информира за цената му, за да може да прецени ясно дали и как ще може да върне заема. Цената е всъщност сбор от всички посочени по-горе разходи.
2 Казус: Единственото нещо, което може да бъде приемливо обезщетение за отпускане на един ипотечен заем е недвижимия имот.
Невярно. Когато заемодателят не е против и е в съгласие със правната норма, може да се приеме залог и под различна от недвижимата собственост форма.
2. Когато човек вече има един ипотечен кредит, но установи, че в офертата на друга банка лихвения процент е по-нисък, трябва веднага да се пренасочи към втория кредитен доставчик чрез така наречената услуга рефинансиране.
Невярно. Тъй като общата стойност на един заем се изчислява не само с лихвата, но и с редица други актуални параметри, то когато само един компонент от общия сбор е по-нисък, това не означава, че цената също непременно ще бъде по-ниска. Тоест, не само лихвения процент, но и останалите условия играят роля при рефинасиранията. Освен това, те се съпътстват и от други такси, и по-конкретно към първия кредитен доставчик, от който потребителите са изтеглили ипотечния кредит. Други съпътстващи този процес разходи могат да се отнасят до ипотечната гаранция, която гражданите ще се наложи да внесат. Тези аргументи са достатъчно красноречив пример за това, че по-малкия лихвен процент не може да бъде основен фактор за такава финансова стъпка.
Кредит до 300 лв.